ПОСПОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСПО̀РВАМ, ‑аш, несв.; поспо̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. 1. Споря малко. Глаушев дигна чашата си и каза с примирителен тон: — Е, хайде... Стига. Друг път ще поспорим повеке. Дотегнахме на жените. Д. Талев, ПК, 200. Те заговориха и за последните събития, поспориха защо е станала правителствената промяна във Франция и не е ли това признак на криза в Съглашението. Г. Караславов, ОХ II, 232. Двамата поспориха още, взаимно се нападнаха, че другият нищо не разбира. П. Стъпов, ГОВ, 39. Стъпките им отекнаха по заледената алея. После минаха и други хора. Други и други, всички го [човека] виждаха, поспорваха защо ли е там и отминаваха. М. Дубарова, И, 106. У него, .., беше се зароди‑

ло желание да размени със своя другар някои по-сериозни мисли и дори да поспори с него. Т. Влайков, Съч. III, 30.

2. Само несв. Споря от време на време малко. Младите захласнато слушаха край него. Между тях беше и Бекир Сульов .. И той обичаше да слуша, но често поспорваше със стария секач. Б. Несторов, СР, 80. поспорва се, поспори се безл. Те [критиците] предпочитат да пуснат нещо написано по проверената схема — по-добре да ги обвинят в схематичност, отколкото — не дай си боже! — да се окаже, че в новата пиеса има там нещо, по което може да се поспори. Т, 1954, кн. 1, 24. — Не чувствувам наклонност да ставам адвокатин, нито съдия. И двете тия професии са паразитни, .. — Върху това може да се поспори, господин Кирков. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 153.