ПОСПРЕЧКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСПРЀЧКВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поспрѐчкам се, ‑аш се, св., непрех. Спречквам се малко. Случвало се бе и друг път да се поспречкат за нещо, но до такива обиди не са стигали. Кр. Кръстев, К, 16. Той обади, че се е поспречкал със сина си, но за неговото писмо не спомена и беше доволен, че го не разпитваха. А. Страшимиров, А, 117. Той знаеше, че двамата са годени. Когато ги видя отдалече, помисли, че са се поспречкали нещо. Вл. Полянов, БВП, 53.