ПОСРАМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСРА̀МЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от посрамя като прил. Който е уличен, разобличен за поведение, постъпки, с които се е злепоставил, и изпитва срам, неудобство от това. Петко прибра парите и пусна посрамения юзбашия. Ст. Сивриев, ПВ, 20. Един концерт от смехове, кикотения и хиления поздрави посрамения директор. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 90. Някоя от жените си отмъсти, а може би майката или посраменото момче... Всеки глупак би го измислил и направил — заляха двете ни палатки с мазнина, остатък от тигана. Й. Хаджиев, СП [еа].