ПОСРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСРА̀Н, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от посера като прил. Разг. Грубо. 1. Изцапан с лайна. Посрани пелени. Посрано бебе.

2. Прен. Жалък, нищожен, презрян; попикан. — Той предлага да продължите заедно .. На общо основание .. Макар че той е старши научен сътрудник, а ти най-обикновен посран асистент. П. Вежинов, НБК, 217-218.

◊ Като посран. Разг. Грубо. 1. В съчет. с гледам, отивам си и под. Виновно, гузно (гледам, отивам си и под.). Красимир забеляза бягството на двамата .. Той ли, някой друг ли извика, Светльо се обърна и веднага тръгна назад. Вървеше като посран. Н. Стефанова, ПД, 93. 2. В съчет. с вървя, ходя и под. Бавно и неестествено разкрачено (вървя, ходя и под.). Като посрано дете майка си, гледам. Разг. Грубо. Виновно, гузно (гледам). На посраните круши. Диал. Подигр. На предишната работа (занаят и

др.) поради липса на по-добро. Носа ми не се стига с посрана клечка. Разг. Грубо. Прекомерно съм се възгордял, надул, държа се прекомерно надуто, горделиво. Посран ми е гъзът. Простонар. Грубо. Злепоставен съм, посрамен съм с нещо.