ПОСРЕБРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСРЕБРЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от посребря като прил. 1. Върху който има тънко сребърно покритие, тънък пласт сребро. Конник с червен плащ и посребрен шлем се спря до групата граждани и войници. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 364. Три широки лъча разсичаха здрача в църквата и в тях се виеше на вълма синкав дим, проблясваха тук-там стъклени или посребрени и позлатени украси по иконите и полилеите. Д. Талев, ПК, 51. Само да погледнеш ботушите с позлатени шпори и посребрената сабя — и вече можеш да си представиш как блестяха като лъчи на слънце ширитите на новата му долама. Й. Вълчев, СКН, 41. Той не се сърди, не се гневи, / най ни покани да ядем, да пием / с позлатена лъжица в посребрена паница. Нар. пес., А. Калоянов, СМБ [еа].// За дреха, плат — който е изтъкан от нишки от сребро или има втъкани такива нишки; сребърен. Целият беше [Сюлейман ага] в коприна, с виолетова посребрена дреха, с пръстени по ръцете. А. Дончев, ВР, 44.

2. Прен. Който изглежда като сребърен, има сребрист цвят или блясък, придаден му обикн. от светлина, лъчи и под. Върбите спяха, обвили в мекия хлад на лятното утро отпуснати клони, които в непрекъсната целувка се допираха до влажните посребрени листа на шубраките във водата. П. Михайлов, ПЗ, 87. Трапезица дреме; черней в тишина / Света гора; Янтра със тих шум и плясък / бие о скалите вълни посребрени. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 51. // За коса, брада и под. — сребристобял, побелял. Мечков сне каскета си и по посребрените му коси се натрупа малко пухкаво снежно калпаче. Д. Кисьов, Щ, 385. Висок и плещест монах, с гъста, тук-таме посребрена брада, подрязана близо до челюстите му като у монасите от знатен род, направи малък поклон към Добета. Й. Вълчев, СКН, 232. Орце се загледа в посребрената глава на вуйчо си, в спокойните черти на лицето му, което говореше за устойчивост и мъжественост. Д. Спространов, С, 78.