ПОСРЕЩКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСРЀЩКА ж. Диал. Посрещане; посретване, посреща, посрещак. На посрещката той [Балашев] се усмихна на Димка, стисна ѝ силно ръката и устните му потрепераха. А. Страшимиров, К, 39.

◊ На посрещка. Диал. В посока към, срещу (някого или нещо); насреща, на посрещак. — Че къде сте... къде сте, деца? — се понесе из гората бае Петровия глас и наруши мълчанието пред скритата пещера. Джонко пое за ръка Ангелина и леки като сърни търтиха те на посрещка. А. Страшимиров, ЕД, 195.