ПОСРИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСРЍТВАМ, ‑аш, несв.; посрѝтам, ‑аш, св., прех. 1. Леко ритвам нещо, някого; подритвам. Отсреща месарят, .., донесе на кобилицата разсечен овен. Окачи го на куките, посрита-посрита с крака нечистотиите, натика ги в един ъгъл и седна навън на трикрако столче, за да чака клиенти. Чудомир, Избр. пр, 173-174. Посритах под масата детето да замълчи.

2. Само несв. Сритвам, ритам някого или нещо от време на време, понякога. — Когато навалицата, която ме влачеше, престана да се движи, аз забелязах накъде се протягаха всички вратове, та приклекнах на земята и запълзях по тази посока между краката на хората. Е, посритваха ме, но аз не се отчайвах. А. Страшимиров, А, 329-330. посритвам се, посритна се. I. Страд. от по‑

сритвам. II. Взаим. от посритвам във 2 знач. Това са те [конете] Белчо и Дорчо. Поохапват се, посритват се, па пак тръгват наедно. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 26.

ПОСРЍТВАМ СЕ несв.; посрѝтам се св., непрех. Разг. Поскарвам се с някого. Ти какво мислиш по последните изявления на граф Бертхолд или на Сазонов? Те като че ли малко са се посритали, а? Сб??СЕП, 314.