ПОСРЪБНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСРЪ̀БНУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); посръ̀бна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. и непрех. Посръбвам. — Знам, знам, тя е благоразумна, Тодоре, но има обичай, знаеш, да посръбнува. Елин Пелин, Съч. I, 61. Който не пие никога, няма да стане пиеница — но който си посръбнува понякога, възможно е да стане такъв. Пч, 1871, кн. 3, 47. Децата да не са приучват на това голямо зло, тряба добре или свършенно да са въздържат от него [пиенето], или поне нарядко, или много умерено да си посръбнуват. У, 1871, бр. 1, 383. Отчаянието белким го [Пахомий] накара да ся предаде и на друга една от слабостите на нашите калугери — да си посръбнува. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 82.