ПОСТАВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀СТА̀В1 м. Диал. 1. Корито, обикн. каменно, на чешма, в което се лее, изсипва течащата вода. Обичам Мариновец за голямата бяла чешма с многото бели постави. Н. Каралиева, ЯЧ, 84. Сега има много коне — едно тъмночервено хергеле от двегодишни кончета изтрополява през двора и с весело цвилене се спуща към каменните постави на Царевецката чешма. Ст. Поптонев, ОБЛ, 305. Той излеком пристъпи / и се запре зад чучура — когато / приведена над поставът, сама / там Ралица си писаните стомни / изплакваше. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 92. Редиле кого редиле, / Стояна дваж го редиле / .. / Сред село чeшма да праве / Със осемдесе поставе. Нар. пес., СбВСт, 689. // Голямо корито, слагано под бъчва при точене или наливане на вино (Н. Геров, РБЯ).
2. Дървен съд, подобен на голямо корито, за събиране, превозване и смачкване на грозде след гроздобер; кораб2, жлеб. Той [Тончо] изкарвал добри пари и от занаята си, тъй като по онова време цялата околност на Русе била засадена с лозя и за гроздобера били нужни постави. Н. Ферманджиев, РХ, 258. Звуковете,.. много напомняха олелията, която се повдига у нас пред гроздобер, когато из целия град чуваш да начукват и зачукват поставите и бъчвите. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 47.
3. Корито, в което се топят, киснат кожи преди да бъдат обработени. У нас производството на обработени кожи води началото си от ХVI век.. Инвентарът на кожарската работилница от тая епоха се е състоял главно от тъй наречените "ями" за варосване на кожите и от един по-голям или по-малък брой "корита" и "постави", в които е ставало дъбенето на същите чрез газене. Ст. Младенов и др., ОТК, 5.
4. Сандък за солене на риба (Н. Геров, РБЯ).