ПОСТАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТА̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; поста̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Ставам за малко, за кратко време. — Цако, ле, Цако, добър ми предобър комшо, я стани, постани да видиш — как съм ти дошла на госте. Й. Вълчев, РЗ, 138. Никой не узна от що Нурие се поболя, легна на постеля и не стана. Четири години гни, без да постане. Б. Несторов, СР, 8. По някое време се зачуха далечни викове, долиташе пресекливо пищене на гайда. Нашите се разтичаха насам-натам, гостите постанаха и занадничаха към пътя. Ив. Венков, ХКН, 14. Той постана, стъпка фаса от цигарата, за да не подпали някоя тресчица. Кр. Григоров, ТГ, 30.

2. Малко се надигам, изправям се от седнало положение; понадигам се. Момъкът постана, поклони се и каза: — Христо Бранков. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 17. — Какво ще права там, лельо Гинко? — ще отвърне Колчо, като ще постане малко от икрам към леля си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 191. — Бонжур, бонжур мадмоазело — отговаряше милият старец, като поставаше малко. Ив. Вазов, Съч. ХII, 100.

3. Само несв. Ставам за малко от време на време. Разговориха се, баба Суса попита Петко за новини, а той, какъвто си беше бърз и малко нетърпелив ту поставаше от стола, ту се въртеше, пушейки цигарата си. Кр. Григоров, И, 78. — Зѐ да постава, како Пановице!.. — Зафана и да походва! Т. Влайков, Съч. II, 235.

4. Остар. и диал. Ставам, изправям се. Ех иди си сбогом, и много здраве на вашите — каза стрина Илчовица, като постана да го изпрати. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 187. Проклето сънище... задрямал съм! (търка си очите и постава). Ив. Вазов, Р, 36. Царя на

ноги постана, / кървави сълзи порони. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 19.

ПОСТА̀ВАМ², ‑аш, несв.; поста̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Диал. 1. Изоставам назад; пооставам. Се качиа двата — таа жената на кобилата, той на коньо. По патот кобилата постана, оти беше ждребна. СбНУ ХV, 127. — Брате, Тодоре, Тодоре, / полека води хороно, / че юнаци постанаха, / бъклици си изгубиха. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 63.

2. За животно — отслабвам, изнемощявам; запирам. Конят постана. Н. Геров, РБЯ IV, 224.

3. Оставам. — Стани, Марко, да би да не станеш! / Какви идат църни арапини, / .., / таман са три иляди души. / И стана Марко на юначки нозе, / .., / едно илядо со сабля е сосекло, / .. / Постанало е едно младо робинче, младо робинче, гиздаво девойче, / още беше малено заробено. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 23.