ПОСТАДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀СТАДЖИЯ, ‑ията, мн. ‑ии, м. Диал. Жътварят, който определя и най-напред зажънва поста и води другите жътвари. Той [Васил] се наведе току до Свиленка от лявата ѝ страна, но тя се изправи и с усмивка на уста рече: — Не може така, бате Василе. Ти си мъж, на тебе се пада да си постаджия.. — Море карай, Свиленке. Мигар лошо караш поста. Нали си стар жътвар, познава се.. Изкараха двамата първата поста и приседнаха край едно трънче да починат. Кр. Григоров, И, 12. Тодорин чакаше да се наредят жътварите както едно време, да застане той на лично място постаджията, а след тях да се развърнат връзвачите. РД, 1950, бр. 170, 2.