ПОСТАЛИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТА̀ЛИ, мн., ед. (рядко) поста̀л, м. Диал. Вид обувки в миналото; калеври. Тодето — ханджийчето — напред, подир него селянин с подпетени селски постали, влязоха в училищния двор. Ст. Заимов, М III, 288. Такъв престъпник учителят ще го накара да си изуе царвулите или посталите и чорапите, .. — и започва след туй да шиба с пръчката си по ходилата му. Т. Влайков, Пр. I, 220. Кога преминала стотина стъпени, Мария Виньон си изула дръвени постали и дебнешком пристъпила до отделна двер. С. Радулов, ГМП (превод), 42. Сичките хора с ботуши, с постали, / я пък мойто либе с цървули. Нар. пес., СбГЯ, 165.

◊ Давам / дам посталите в ръка някому. Диал. 1. Отпращам, изгонвам, изпъждам някого. 2. Изгонвам някого от службата, уволнявам някого (Н. Геров, РБЯ).