ПОСТАЛКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТА̀ЛКИ, мн., ед. (рядко) поста̀лка ж. Диал. Умал. от постали; посталци, посталчета. Като момче, облечен в абенце и обут в чеширче и посталки, Влайков заставал на сундурмата и гълтал с очи света, който се разкривал пред него. СбЦГМГ, 419. Обува ми червени посталки, туря ми и новото фесче на главата. Т. Влайков, Пр. I, 143.