ПОСТАМЕНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТАМЀНТ м. 1. Каменна, бетонна или от друг материал поставка, върху която се поставя или монтира паметник, статуя, колона и под. Водачът ни показа един паметник: на гранитен постамент и висока колона се вижда дребната фигура на полския крал Сигизмунд. М. Яворски, ЕСВ, 82. Падаше сух сняг. Засипваше митинга, покривите на къщите, гърбовете на черните лъвове, полегнали върху постаментите на моста с подвити опашки. А. Каралийчев,

НЧ, 45. // Разш. Поставка, изработена от различен материал, върху която се разполагат или монтират уреди, машини, изложбени експонати и др. После се връща при малката масичка, където е поставен апарат с железен постамент и зрителна тръба с увеличителна леща. Е. Йончева, ЗГ, 16. Обикновено по-малките по обем машини и апарати се оцветяват в един тон, а постаментите им в друг. НТМ, 1961, кн. 4, 1. На партера в просторното фоайе, което ще блести с огромни витрини-прозорци, ще бъдат изложени на постаменти сбирки от редки минерали. ВН, 1959, бр. 2542, 2.

2. Основа на сграда от набити в земята пилони.

— От лат. postamentum.