ПОСТЕКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТЕКА̀, ‑чѐш, мин. св. постѐкох, постѐче, прич. мин. св. деят. постѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, св., прех. Диал. Спечеля, придобия. Море Митро, мисля моя, / къде ходам, тебе мислям; / Си отидох в град София, / си постекох три хиляди. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 225.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.