ПОСТЕЛИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТЀЛИЦА ж. Диал. Умал. от постеля; постелчица. Форли ме на коня, лудо и младо, отнеси ме дома. / Татко е ти промена, а майка ти отмена, / а на тебе, лудо, топла постелица. Нар. пес., СбНУ VII, 64. На плоча йе — висок диван, / на диван йе, Лазаре, постелица, / на постеля — Мадри аго. Нар. пес., СбБрМ, 492-493. На одрето, на одрето / постелица постлана. Нар. пес., СбБрМ, 403.