ПОСТЕНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТЀНВАМ, ‑аш, несв.; постѐна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Остар. 1. Издавам кратко стенание; простенвам, изстенвам. Пак потекоха сълзи, пак се раздаде стенане и ридание; само очите на Псаменита не пророниха ни една сълза, само неговите гърди не постенаха. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 132. ‑Той много пъти та е спомнял; но ръката на супругата му възпира, както виждаш тука, сичките му чувства към тебе. Младата жена дълбоко постена и прегледа книгите, които ѝ показваше вещицата. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 98.

2. Само несв. Стена от време на време; простенвам. Тя виждаше някога старата да постенва; но много пъти и старата сварваше София, че плаче. Минутата на взаимните обяснения бе настанала. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 104. По-отсам, / до моето легло на крачка, / измахнат мъж завивка мачка / на смърт с ръката и едвам / постенва. К. Христов, ППож., 82.