ПОСТЕНВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТЀНВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. 1. Отгл. същ. от постенвам; простенване, изстенване.

2. Стенание, стон. — А! Ти забрави сичкото минало, .., забрави, че е имало един человек като мене, който ти е направил една малка добрина и ти обикна други хора и са предаде сляпо тям? — Ах! — Стенеш, а! — отказваш са да ми отговориш, искаш с туй си постенване да ми кажеш: — Трипани, не мога! П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 88. Стори ми са, че слушам едно постенване. Ч, 1875, бр. 5, 237.