ПОСТЕПЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТЕПЀНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. 1. Който се осъществява, става последователно, плавно, отмерено и ритмично, без прекъсвания, скокове, резки промени, а не изведнъж. В развитието на политическата мисъл "Наредата" на Апостола не е изолирано и случайно дело. Тя е рожба преди всичко на постепенното развитие на обществения дух у българина. Ив. Унджиев, ВЛ, 186. Нравственият мир на европееца, домашната му обстановка, плод на вековна традиция и постепенно усъвършенствуване, умственото движение, .., хилядите проявления на прогреса не обременяват вниманието на бай Ганя. Ал. Константинов, БГ, 60. С обещанието на Великите сили за едно постепенно задоволяване на всичките ни искания, ние приехме да подпишем решенията на посланишката конференция. Ст. Дичев, ЗС I, 227. Римският оратор и философ Цицерон .. изражава ся обаче твърде благоприятно за постепенното съвершенство на человечеството. Ч, 1870, бр. 1, 19.

2. Остар. Който се проявява, следва по малко, последователно, не изведнъж. Трети способ е въпросителний .., или сократовски. Тук учителят са труди да развива у децата сила на мислене с постепенни питания. У, 1871, бр. 1, 378. Обявил [княз Бисмарк], че делегатите отишле много далеч с техните постепенни отстъпки към Портата и жали, че барон Вертер ги одобрил. НБ, 1877, бр. 59, 229.