ПО̀СТИГ, мн. няма, м. Диал. Резултат, постигане, завършек. Одеве щехме смалко / там с моя хубостник очи да издерем. / Навирил син глава — зарязал е съвсем / и работа, и дом. Къде ще му е края, / кой знай. / .. / Господ знай какъв ще е постиг. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 10-11.