ПОСТИГАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТЍГАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от постигам и от постигам се. Ще им кажа, че ще имам за света длъжност да браня във всеки случай интересите на страната и да се стремя за постигането народния идеал. Ив. Вазов, Съч. VI, 186. През цялата година, тя от все сърце се мъчеше да бъде такава учителка, каквато бе‑

ше като ученичка: смислена, работлива, .. и свенлива, но упорита в постигане на успех. А. Страшимиров, К, 12. И започна той да се готви вече за това свое ново призвание и да обсъжда пътищата към неговото постигане. Т. Влайков, Съч. III, 237. Ний показахме на публичните уроци, на сказките, .., като на главни и най-важни предмети, които ще спомогнат за постигането на хубавата цел на читалищата. Ч,1875, бр. 3, 97.

2. Само мн. Остар. Постижения, успехи. Защото, ако Китс се явява класик в избора на своите сюжети, той е романтик в своята форма — и като всеки голям поет, предвестник на нови постигания в поезията, които тепърва се закръглят в школи. Н. Лилиев, Съч. III, 140. Най-характерната (а може би и най-сполучена) от белетристичните постигания на Влайкова е разказът му "Леля Гена". А. Страшимиров, ЕД, 15. Това е упътвание към общето културно съединение на человеците, тойзи морален триумф за идеята да ся стараят всички народи по земята да си разменяват произведенията, познанията си, материалните и умствените си постигания при едно такъво лично сближение в една от културните точки на Европа. Лет., 1874, 226.