ПОСТИГНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТЍГНАТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от постигна като прил. 1. Който е вече налице, реално съществува. Александър I беше не само княз на българския народ, а негов любимец и идол. Той беше конкретното олицетворение на неговия постигнат политически блян — свободна България. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 178. И татко Пиер продължи да говори за лоялността, енергията и трудолюбието, за насладата от постигнатия успех, за умерения живот, за безсмислицата да се пръскат пари. Д. Димов, Т, 64. Пред лицето на своя безсилен враг Койно се успокои като пред постигната мечта и почувствува, че в гърдите му изгасна пламъкът на отмъщението, който го беше движил дотук. Х. Русев, ПС, 187. Постигнати въжделения. Постигнато съвършенство.

2. Като същ. постигнатото ср. Всичко осъществено до момента. В бляна е хубостта, поезията — в илюзиите и в копнежа има повече щастие отколкото в постигнатото. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 176. Корнелия е горда от постигнатото в живота. Й. Попов, ЗР, 29. Той [Борис] притежаваше изкуството да постига всичко, но след успехите му постигнатото се оказваше недостатъчно. Д. Димов, Т, 182. Своеволието и необуздаността на хора като Д. Общи могат да разрушат постигнатото. Ив. Унджиев, ВЛ, 279. Никога не се задоволява с постигнатото и все поставя нови задачи.