ПОСТЍЛАМ

ПОСТЍЛАМ, ‑аш, несв.; постѐля, ‑еш, мин. св. постла̀х, св., прех. 1. Поставям обикн. по цялата повърхност на нещо покривка, плат, някаква материя или някакъв материал; покривам, застилам. Понякога се хранеше в къщи. Носеше парче хляб и нещо загърнато в хартия, постилаше единия край на масата с бяла кърпа, ядеше бавно и замислено. Св. Минков, РТК, 38-39. Взело една вехта кошница, постлало я със суха тревица и сложило вътре врабчето. А. Каралийчев, МО, 5. Зиданите в стената долапи бяха пълни с рокли — .. След тях дойде ред на контохчета от сукно, .., голям турски шал и суха орехова шума против молците, която постилаше долната полица на долапа. Ст. Дичев, ЗС II, 633. Постла нова покривка на масата. △ Постла леглото с плетена кувертюра. △ Прибери завивките в раклата и постели дивана с губера. △ Не постилат масата, защото било модерно да се вижда хубавата дървена повърхност. // Разстилам, разгъвам нещо (одеяло, кърпа и под.) върху под, на земята, обикн. за да сложа нещо, да седна, легна и др. През няколко дървета, под клонете на стара върба, постлаха писани килими, наредиха атлазени възглавници. К. Петканов, Х, 7. — Хубава каша са забъркали вашите лодкари — проговори единият от момците, който беше отстъпил леглото си и почна да постила на пода едно оръфано войнишко одеало. А. Каралийчев, НЧ, 81. Домакинята развърза бохчичката, постла голяма черга и месал до трапа с утъпкана, изпасана трева, и наслага всичко. Д. Калфов, Избр. разк., 261. Татко постла една кърпичка на тревата, сложи там хляба и сиренето и наряза динята. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 11. Обр. Бадемите и сливите ронеха вече своите цветове и постилаха хубави розови и бели губери в сянката, под своите клоне. Д. Калфов, ПЮН, 22.

2. Приготвям някъде легло, постеля за спане. — Децата искат да спят тука — каза тя [Матена]. — Викам, да им постеля, хем ще са близо край нас. Г. Мишев, ЕП, 51. Руменов седна на поднесеното му столче и изведнаж почувствува колко много беше изморен .. И като помълча, уморено добави: — А сега дай ми място да спя .. Или не! — досетливо добави той. — Гино, постели в другата стая. Х. Русев, ПС, 27. Снахите постлаха на старите, запалиха кандила и се пръснаха из голямата къща. К. Петканов, СВ, 150. Чужденец да влезе в българска къща, ще го нахранят, ще го напоят, ще му постелят. Ал. Константинов, БГ, 41. След полунощ гостите си отидоха. Кръстевица, Станка и Дочка разтребиха набързо всичко, постлаха и си легнаха. Г. Караславов, ОХ I, 419.

3. В съчет. с маса. Простонар. Приготвям, слагам трапеза. Постилай масата, че всички са огладнели. △ Постлаха им богата маса.

4. Покривам под, двор, път или друга повърхност с някакво трайно покритие; настилам. — Къде ще орем чорбаджи? — Къде... Не знаеш ли, на Зурманица, голямата нива... Гледай по-скоро да я доорете, че има да се вадят плочи, хей горе в кариерата... Двора ще постиламе. Кр. Григоров, Н, 81. Южното [помещение] е малко, почти квадратно. Подът му постлаха с тухли. Ст. Михайлов, БС, 57. Постлаха кухнята и банята с плочки.

5. Прен. Разг. Наказвам някого, отмъщавам някому, обикн. като създавам лошо настроение, отношение към него. — Но аз и без него ще се заема с тоя Станкулов. Ще се обадя, където трябва и хубавичко ще му постеля, бъдете спокойни. М. Марчевски, П, 282. Смел и решителен боец, той повали своя противник, но бе ранен в ръката. — Гад! ти ме удари, но аз ти постлах така, че никога да не станеш! — пошегува се Яс‑

треб с висок глас. К. Ламбрев, СП, 96. Заканвал ми се, че като се върнел, щял да си разплаща сметките с мен, ама аз така ще му постеля. В. Нешков, Н, 9. постилам се, постеля се страд.

◊ <На> каквото си постелеш, на това ще легнеш. Разг. Ще получиш, постигнеш нещо според положения труд, сторените преди това дела. Постилам си / постеля си добре (хубаво) пред някого, някъде или самост. Разг. 1. Обикн. в мин. С поведението си печеля (съм си спечелил) доверие, авторитет. — Ще се събират [еснафите] в лонджата и ще молят управителя да не позволява на Гиня да отвори магазина с европейски стоки... Вятър. Та Гиньо не е вчерашен! Той сигурно си е постлал добре и пред управителя, и пред царя чак. Ст. Чилингиров, ХНН, 79. Дълбоко и искрено ти се покланям! — забеляза Бори. — Изглежда добре си постилаш! Й. Вълчев, СКН, 72. 2. Ирон. Излагам се с постъпките си или създавам лошо настроение, отношение към себе си. Както аз на теб не ти се бъркам в работата, така и ти не можеш да заповядваш в моята канцелария! Напусни ми канцеларията. — Много добре си постилаш! — извика Петко и изскочи, целият разтреперан. Ст. Даскалов, СЛ, 256. Хубаво си постлахте вие, господинчо! Не слушахте моите съвети и нареждания. А, деградирали ви? Оставаше да ви обръснат и мустаците. Ем. Станев, ИК III и IV, 473. Постилам си / постеля си зле пред някого, някъде или самост. Разг. Излагам се с постъпките си или създавам лошо настроение, отношение към себе си. Явно зле си е постлал там, щом вече му затварят вратата под носа.

Списък на думите по буква