ПОСТИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТЍЛКА ж. Постелка (в 1-5 знач.). Веднага след това пак падаше в меланхолия, седеше на леглото си, на което нямаше ни завивка, ни постилка, хващаше с двете ръце главата си, обзет от нетърпима болка и жалост за себе си. Й. Йовков, Разк. I, 158. Като се навечеряха, тя [Благунка] внесе постилките в собата и взе да ги постиля на земята. Ил. Волен, ДД, 33. Момичето описваше подробно всяка стая с мебелите, пердетата, постилките на пода. Б. Райнов, ЧЪ, 55. Чадолюбивата майка, .. стои будна много страшни нощи до постилката на болното чадо, за да му избави живота. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 152.