ПОСТИЛЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТЍЛЦИ, мн., ед. (рядко) постѝлък, м. Остар. и диал. Бебешки пелени. Оттогава булка Селямсъзка по-често отбиваше барата или, .., лисваше в барата си всичката помия от коритото, дето переше постилците на децата си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 9. Тя е добра селянка-стопанка, която знае хубаво да пере постилците на своята рожба. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 23. Тая болест [червенката] върлува често по малките дечица, които са напикават в постилците си и майките им ги не държат чисто. Ив. Богоров, СЛ, 68. Обязаности на майката са да къпе детето си секи ден, да го повива .. в множество постилци. Знан., 1875, бр. 7, 107.

— Друга форма: посто̀лци, посту̀лци.