ПОСТИЛЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТЍЛЧИЦА ж. Рядко. Умал. от постилка; постелчица. — Видя ли, Цане? Там кака ти Райна ще те нареди. И стая ще ти даде, и креват, па и постилчица някоя по-дебеличка, че е вече хладничко нощем. О. Василев, ЖБ, 89. Но като стигнали до болницата, що да видят — входът на болницата препречен от една волска кола. На потоницата, без никаква постилчица, като мъртвец, лежи бременна жена. Й. Вълчев, РЗ, 14. Маса тогава нямаше, нито седалище, но и учител и ученици седяха по земята, на малки техни постилчици. СбНУ, ХVIII, 558.