ПОСТИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТЍСВАМ, ‑аш, несв.; постѝсна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. постѝснат, св., прех. 1. Стисвам нещо малко за кратко време. Манолов постисна с лявата си ръка брадичката на Пинговчето: — Е, разбра, бре Пинговче, оти си резан? А. Страшимиров, Съч. V, 267. Катя уж пита за Ванда и ми кима с ръка да изляза в коридорчето. Пошушнем малко, постисна ръката ѝ. Кр. Григоров, Р, 107. Професорът само постисна ръката на баронесата, за да я окуражи. П. Славински, ПЩ, 91. — Имот ли ще ни дадат? — позина тя и постисна по-здраво лопатата. Кр. Григоров, ТГ, 93.

2. Само несв. Стисвам нещо малко от време на време, понякога. И пак постисваше пушката... Сетне се поразтъпчваше и отново се унасяше в приятни мисли. Кр. Григоров, ТГ, 101-102. Той се намръщваше, бавно прибираше пръстите си, постисваше пестници и премисляше. А. Страшимиров, Съч. I, 178. "Колко светли и влажни са днес очите ѝ [на Недялка], колко е хубава!" — мислеше си той [студентът] и току постисваше в джоба си стихотворението, което беше написал снощи до студената печка. М. Грубешлиева, ПП, 43. постисвам се, постисна се страд. и взаим.