ПОСТИХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТЍХВАМ, ‑аш, несв.; постѝхна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Стихвам малко, в известна степен. Заговорвам. Искам да се покажа строг. Шумът постихва. Ран Босилек, Р, 13. Когато виковете постихнаха, Момчил сне меча си. Ст. Загорчинов, ДП, 330. — Безобразница! Идвах да те взема .. Тя се спря, извърна се едва-едва: — Казах и на него: сега аз ви оставям сами. Димитрис като че ли не я разбра, .. И гневът му някак отеднаж постихна. Д. Талев, ГЧ, 420.

2. Стихвам за известно време. Е хайде, учителке, со здраве! Утре ще ти пратиме дечицата. Ти му мисли, а у нас в къщи ще постихне. Д. Талев, И, 408.

3. Само несв. Стихвам за малко от време на време, понякога. Шумът и крясъците постихваха в някакъв момент и отново избухваха със същата сила.