ПО̀СТНО. Рядко. Нареч. от постен. — Добър е този Мавер — го похвали Бъксанов, когато внучката ни сипа постно сготвена супа в чинии за великани. Й. Радичков, ЧП, 221. Свикнала е да готви твърде постно и гозбите ѝ не са вкусни. △ Статията е написана постно.