ПОСТО̀ПЛЯМ

ПОСТО̀ПЛЯМ, ‑яш, несв.; посто̀пля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Стоплям, сгрявам нещо малко, леко или за малко, за кратко време; посгрявам, позагрявам, позатоплям. Обу чисти чорапи, постопли ръцете си над примуса и легна. М. Грубешлиева, ПИУ, 289. Ръцете му се бяха вкочанили и той често духаше, за да ги постопли. Ст. Марков, ДБ, 22. През най-студените месеци долу [в приземието] слагаха малки електрически печки, които излъчваха топъл въздух. .. печките само постопляха въздуха. Б. Йосифова, БЧМ, 192. До Своге местността ми беше известна от по-напред и сега аз не изпитах до там никакво силно чувство, ако не считаме за силно чувствувание сухия студ в съвсем незатоплените вагони, не на шега студ, който ни накара да играем ръченици, за да постоплим вкоченените си нозе. Ал. Константинов, Съч. I, 218.Пекне ли слънце навън, все си казвам, ха дано сѐ ги [войниците] постопли. В. Нешков, Н, 44. // Правя някой да се стопли, сгрее малко, леко или за кратко време; посгрявам, позагрявам, позатоплям. За да постопли хората и животните, Куман подкара коня по-бързо. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 394.

2. Прен. Предизвиквам малко, в известна степен радост, задоволство, приятни чувства у някого. Само децата, кога са здрави, като се заиграят весело и безгрижно, малко постоплят охладнялото сърце на невяста Панчовица, в него тогава просветва радостчица, заблещуква слаба искрица от надежда. Т. Влайков, Съч. II, 145. Сам Милю старшията отключи вратата на кауша и каза приятелски: — Хайде, елате оттатък. Дезертьорите тръгнаха след него. Те чакаха всякакви изненади, но все пак това ги постопли и обнадежди малко. Г. Караславов, ОХ II, 322. постоплям се, постопля се страд.

ПОСТО̀ПЛЯМ СЕ несв.; посто̀пля се св., непрех. 1. Става ми по-топло, стоплям се, сгрявам се малко или за малко, за кратко

време; посгрявам се, позагрявам се, позатоплям се. Студеният горняк брулеше лицата ни и ние бързахме да стигнем Антимовския хан и да се постоплим. Й. Йовков, ВАХ, 24. Дъждът и студът преминали до костите му, и само гледал, кога да влезе вкъщи, да се примъкне до огъня, да се постопли и изсуши. Христом. КМ II, 189-190. — Ах, бедното ми момиченце! — рече полската мишка, която всъщност имаше много добро сърце. — Влез вътре да се постоплиш и да си хапнеш с мен. Св. Минков, СЦ (превод), 70. Падна сняг до пояс. Минаха двамина горски пътници през планината, отбиха се да се постоплят в колибата на Яни каракачанина. Ив. Гайдаров, ДЧ, 83. Легнах при либе / и се постоплих. / Олеле, мале, / горещо ми е. Нар. пес., СбВСт, 679. // Ставам по-топъл, стоплям се малко или за малко, за кратко време; посгрявам се, позагрявам се, позатоплям се. Противоп. поизстивам, поизстудявам се. В студеното помещение бяла пара кълбеше из устата. От дишането им [на работниците] въздухът се постопли. Бл. Димитрова, ПКС, 122. Когато пръстта се постоплеше повечко, личеше, че е ден и слънцето е напекло, а нощем земята изстиваше. П. Бобев, ГЕ, 101.

2. Прен. Ставам радостен, щастлив в известна, неголяма степен, изпитвам задоволство, приятни чувства. Тинка ще се поотпусне, ще си поизприкаже, каквото Ј се е набрало на душата, някой път ще и да си поплаче. Колчо ще я поразтуши с благи думи и с милувки. И тя ще се успокои, ще заборави мъки и горчивини, и сърцето Ј ще се постопли. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 245. Той изведнъж зачу черковната камбана, която известяваше новата година. Сърцето му се постопли. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 5. Станах и сложих дърва в печката, която скоро забумтя. Като че сърцето ми се постопли — имаше нещо мило в игривите отблясъци на пламъците по стените, но това трая само миг. Сп. Кралевски, ВО, 30.

3. За време, сезон — ставам по-топъл, преставам да бъда хладен, студен. Противоп. позахлаждам се, позастудявам, позастудявам се. Следобед времето се постопли и когато тръгнах отново нагоре, снегът по пътечката беше почнал да се топи. Л. Александрова, ИЕЩ, 22. Като се постопли времето, Тинка с детето бе се пренесла пак там, уж да бъде по-разтребено в собата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 285. Гъсеничките на гъботворката още не бяха пробили черупките на яйцата си, а лежаха кротко под пухената завивка, стъкмена от грижливата им майка, и чакаха да се постопли още малко времето, та да се развият листенцата. П. Бобев, ЗП, 56. Аз за дохождание се си имам на ум, нъ имам нещо работа, дето ма бави още, освен това и времето е твърде студено, че не ми ся ще да ходя да мръзна, ами чакам да ся постопли. АНГ I, 109.

4. Безл. постопля се, постопли се. Настъпва по-топло време, става по-топло. Противоп. позахлажда се, позастудява, позастудява се. Без да пасят вече, конете от хергелята се повъртяха, докато изгрее слънце, докато се постопли, след туй задремаха. Й. Йовков, АМГ, 143. Детето трябва да се наглежда. .. Като се постопли, може и да го вземем там, през деня да си играе край мене, пък вечер ще го нося вкъщи. И. Петров, НЛ, 222. — Я, Кате? Върбалаците отсреща, а? Като че са... посивели, като да са ... вече напъпили? Я виж, я виж? Жена му го погледна. — Да — каза тя. — И ако се постопли, скоро ще се и разлистят. Д. Калфов, Избр. разк, 111. Преди около два месеца, когато се постопли, той напусна склада и отиде да работи на чакъла в реката. Г. Караславов, ОХ IV, 7. И — кога се постопли, понявга, / къде мен заобикаляй и ти. Ив. Вазов, ИГП (превод), 81.

Списък на думите по буква