ПОСТОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТОЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; постоя̀, ‑ѝш, мин. св.-я̀х, св., непрех. 1. Стоя, оставам някъде за кратко време, за известно време, за малко. Вчера се завърнах от Тревненския балкан, дето постоях около две недели. Ив. Вазов, НП, 61. Ще видя момчетата, ще постоя два-три деня и ще си дойда. Й. Йовков, СЛ, 185. Най-сетне Лазар Глаушев каза на сина си: — Идете за некое време сега през летото в Дебрища. Нека постои там, в родното си место Ружа. Не се забравя лесно родния дом. Д. Талев, И, 381. Една стара жена, прехапала устни от мъка, държеше юздата на коня си и се молеше: — Постой, чедо, още малко да те погледам и да ти се порадвам! А. Каралийчев, ТР, 76-77.

2. Стоя, заставам или оставам някъде малко, кратко или известно време, без да се движа, обикн. под въздействие на някакво силно чувство, емоция, преживяване. Марийка постоя един миг като вкаменена, после простря ръцете си със сподавен вик към него. И. Петров, НЛ, 253. Децата дишаха спокойно, равно, и струйка топъл дъх от неговия син обля лицето му. Томю постоя така като прикован, вслушан в ритъма на този щастлив детски сън. Някога и той беше спал на това място, дори на същото това легло. Г. Караславов, Избр. съч. V, 193. Като чу прихлопването на портата, тя се обърна. Постоя неподвижна, сякаш не вярваше, че вижда мъжа си и сина си. В. Геновска, СГ, 324. Баронът стана, отиде до прозореца и постоя малко при него с непоносимото усещане, че настъпваше краят на света. Д. Димов, Т, 458. Тръгнала мома за вода / със две стомни шарени. / .. / А след нея бекярче: / "Постой, моме, почакай, / во‑

дица да са напия, / сърцето да си разлада!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 221. "Тези су петли, либе, лъжовни; / постой, почекай, либе, да съвне." Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 195.