ПОСТОЯНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТОЯ̀НСТВО, мн. няма, ср. Качество или проява на постоянен (в 3 и 4 знач.) характер и поведение или състояние; после‑

дователност, неизменност. Няма тежко положение, от което не може да се излезе, стига да има човек кураж и постоянство да се бори със злото и с пречките и да върви напред. Елин Пелин, ЯБ, 92. Неспособен за систематичен, последователен труд, въпреки будния си ум и любовта си към науката той [В. Стоянов] не е проявявал постоянство в дадена посока и вечно се е люшкал между различни занимания. М. Арнаудов, БКД, 56. Че щастлив е оня, който дигне пръв / народното знаме и пролее кръв, / и че трябва твърдост, кураж, постоянство, / че страхът е подлост, гордостта — пиянство. Ив. Вазов, Съч. I, 171. Благодарение на постоянството, с което са е отличал Борисовият наследник, .., Симеон не оставил ереста да пусне дълбоки корени във времето на своето царувание. Знан., 1875, бр. 10, 157. Постоянство на болка.