ПОСТРАДАВШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТРАДА̀ВШ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. 1. Който е преживял някакво страдание, беда, нещастие или неприятност. Целта на това общество ще бъде да събира доброволни материални помощи от сички .. и да спомага от прибраните суми на нещастни, пострадавши и нуждающи ся от материална помощ българи. НБ, 1876, бр. 10, 40. Ще разгледаме с какво сме ние, емиграцията, помогнали на своите пострадавши за свободата ни братя. НБ, 1876, бр. 56, 216.

2. Като същ. пострадавш<ият>, м. пострадавши<те>, мн. Лице, което е преживяло някакво страдание, беда, нещастие или неприятност. Движеше се като разкрит престъпник сред светци и пострадавши, а на прага вкъщи го посрещаха изпитателните очи на жена му. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 50. Трябва общинският съвет да се събере и постанови. А за да се събере, нужно е ти, като пострадавш, да подадеш заявление. А. Гуляшки, МТС, 227. Помощи и пожертвувания текът изобилно. Бали с дрехи вече пристигат из Англия с назначение за пострадавшите. СПл, 1876, бр. 29, 114. В числото на пострадавшите по онуй време били архиепископът Адрианополский Емануил и Дебелтский Георгий. Т. Шишков, ИБН, 128.