ПОСТРАДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТРА̀ДВАМ, ‑аш, несв.; пострА̀дам, ‑аш, св., непрех. 1. Преживявам страдание, случва ми се беда, нещастие, неприятност; изпащам, изпащам си. Работата стигаше до кавга, от която, разбира се, пострадваше пак Люцкан: обиден и разплакан, той се изскубваше из ръцете на мъчителите си с изпомачкано бомбе и разкъсан редингот. Й. Йовков, ПК, 57-58. Това е трогателно: тази грижа за полицаите, този страх на безстрашния да не пострада някой невинно заради него; да не бъдат наказани дори тези хора, които по самата същност на службата си са негови [на Владимир Заимов]врагове. Е. Каранфилов, Б III, 53. Царят се замисли. Помъчи се да си спомни този Илийчо, който е пострадал зарад него. М. Грубешлиева, ПП, 192. Те [американците и англичаните] предлагат на българите, особено на тия, които най-вече пострадаха в последньото въстание, да са преселят в Америка. НБ, 1877, бр. 241.

2. За предмет, вещ — повреждам се, развалям се, съсипвам се. Стенописите били напълно запазени до 1913 г., когато повечето от тях пострадали от земетресението. Ст. Михайлов, БС, 102. Обущата не само не пострадваха от мокрота или суша, а ставаха още по-здрави и клечките се срастваха все по-плътно с гьона. Д. Немиров, Б, 79. Отказа да замине само Емил. Той постегна кухнята, на която пострадаха само стъклата, и се обзаведе уютно. Х. Русев, ПЗ, 216. Той манастир [Рилский], ако и да е пострадал млого пъти от огън, нъ пак доброволните давания на българите са го въздигнували. БО, 1846, бр. 2, 7.

3. Страдам малко, кратко време. Ще пострада и потъгува известно време и ще му мине.