ПОСТРЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТРЀСВАМ, ‑аш, несв.; пострѐсна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. пострѐснат, св., прех. Стрясвам малко или от време на време някого; пострясквам. Майките им искат да ги подържиш малко запрени, да ги постреснеш само, да ги посъветваш. Г. Караиванов, ЮМ, 15. Той изглеждаше сърдит, неспокоен, беше дързък в погледа и в приказките си, та наместникът се опита да го постресне: — Ама ти, майсторе, ходи ли да видиш църквата? Да не говорим така, на вятъра. Д. Талев, ЖС, 224. И сега, бай Тодор хайдутинът, който постресна така неожидано с появлението си, е надежден пазач на тия краища от зли хора. Ив. Вазов, Съч. ХV, 15. Малко едно наказание ако се употребеше .. би постреснало и другите и подобни нередности би се премахнали наполовина. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 75.

ПОСТРЀСВАМ СЕ несв.; пострѐсна се св., непрех. Стрясвам се малко, за кратко време; пострясквам се. Последните сведения от фронта бяха много лоши за германците и кметът наистина се постресна. Ем. Коралов, ДП, 160. Изведнъж из гората изскочило малко великанче. .. Голчо се постреснал. Ран Босилек, Р, 119. А бре щурец, а бре свирец, / .. / Постресни се, засрами се, / сал ти ли си цигуларин? Елин Пелин, ПБ, 142. — Хади бре майки, .., не знаеш ли, че през коледни пости сватба не бива? .. Най-сетне и Гаври се постресна. Лил., 1884, кн. 7, 4.