ПОСТРИЖЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТРИЖЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Църк. Подстригване; постригване, постригвание. Множество легенди .. ни разказват, че Кирил е принял монашески чин пред смъртта си и че неговото пострижение са е случило в Рим. КМБП, 55. — Досега тя беше послушница; днес са постригва калугерка. Вътре са върши пострижението ѝ. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 128. Това пострижение (в стихар) по изяснението Симеона солунскаго означава това, че онова лице, което ся постригва, посвящава Богу цветовете телесни или по-добре да ре‑

чем посвящава му власите си като първа собственост човеческа. З. Петров и др., ЧБ (превод), 125. Приемание монашество, .., обично ся нарича пострижение затова, че монахът като принося космите си Богу, посвящава ся единствено на Христова служба. З. Петров и др., ЧБ (превод), 160.