ПОСТРОЙЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТРО̀ЙЧИЦА ж. Умал. от постройка; малка постройка. Баба Софийка в джубе и черен шал .. сновеше в здрача ту с наръч дърва, ту с превърнали се в твърди кори прани ризи и гащи между навеса и къщата, черкезки тип постройчица с два камъка вместо стълбище, сайвант, с две стаи и хамбар. Д. Вълев, З, 106. Той [келнерът] носеше поднос, на който бяха наредени чинии. Отдалече съдържанието им ми се видя като миниатюрни градинки с макетни постройчици. Г. Белев, КВА, 41.