ПОСТУЛАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТУЛА̀Т м. Филос. Изходно положение на теория, вярване, философия, което се смята за установено, трайно и обикн. се приема за вярно без доказателства; твърдение, постановка. Казано е в най-древната книга, в Библията, .., че Бог ни е създал по свой образ и подобие. Логично, рационално е този постулат да се тълкува метафорично. О, 1991, бр. 2, 13. Той сви рамене — .. — и се залови да ми обяснява какво може и какво не може в живота, а аз му възразявах с постулатите на гимназист. Ем. Манов,

ПС, 38. Един основен постулат стои като изходна точка на тая философия. Той е следният: всички явления в природата са проява на два елемента — енергията и материята. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 96. Подобно на постулата за успоредните от евклидовата геометрия, това е една независима аксиома, която може да се приеме или отхвърли. Матем., 1967, кн. 2, 23.

— От лат. postulatum ’наложително искане’.