ПОСТЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТЪ̀КВАМ, ‑аш, несв.; постъ̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. постъ̀кнат,св., прех. Разг. 1. Стъквам малко нещо, обикн. (огън), или някого. Добророман нахвърля вършините върху двете повалени буки, постъкна огъня, който гаснеше, па се облегна после на едно дърво. Ст. Загорчинов, ДП, 387. Стори ѝ се, че му е студено, та хем го позагърна отстрани, хем стана, та постъкна печката. Г. Караславов, ОХ III, 501. До него [Нойко] седеше снаха му Кондовица, която бе сложила тенджерата

на саджака, та постъкваше огъня. Д. Немиров, Б, 22. Приклекнал [бай Горан] до огъня, той издърпваше внимателно главните, .. Постъкна огъня и продължи да приготвя качамака. В. Турийски, Д, 37.

2. Само несв. Стъквам малко нещо, обикн. (огън), или някого от време на време, понякога. Та не можеше ли и тя да носи вода с белите котлета, да мие паниците, да реже лук, да постъква огъня! Ст. Даскалов, БП, 104-105. постъквам се, постъкна се страд. и възвр. Тя се постъкна набързо и излезе.