ПОСТЪКМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТЪКМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; постъкмя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. Стъкмявам малко, до известна степен, набързо или как да е; поприготвям, понагласявам. Тя ме постъкмява и като ми подава мъничкото бяло менче, поръчва каки добре да ме нагледва. Т. Влайков, Пр I, 264. — Станке, ха чедо, кажи там на майка си да постъкми нещо .. Господин Тъкачев ще яде с нас. Г. Караславов, ОХ I, 147. Има си Тошо деветдесет и девет залисии: или градината ще прекопа, или овошките ще поизкастри, или на свинете обора ще постъкми. М. Георгиев, Избр. разк., 129. Всяка къща, която имаше момиче за женене, постъкмяваше стая за гости: де да знае кой и кога ще бутне вратата. Ив. Хаджийски, БДНН II, 139. постъкмявам се, постъкмя се страд. и възвр. Слънцето — .. — клюмваше на запад, копачите .., измиваха се .., постъкмяваха се и скоро изпълваха пътищата. Ил. Волен, МДС, 9. Тоя ден в село, макар и работен, хората се чувствуват празнично настроени .. И ние с мама бяхме се постъкмили. Тя беше надянала бяла забрадка, аз — прана рубашка. Кр. Григоров, ОНУ, 49.