ПОСУЕТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСУЕТЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; посуетя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Суетя се малко, кратко време. Вълко се посуети из двора, но русокосият казак го помоли да побърза. Ив. Гайдаров, ДЧ, 19. Славка отиде до протката, надникна оттам, помая се, посуети се и неусетно пое към канцеларията. Ст. Марков, ДБ, 219. Местните гости се посуетиха пред прага и влязоха един по един, стъпвайки предпазливо и неуверено. И. Петров, МВ, 23. Ние тръгнахме привечер. Както винаги посуетихме се из улиците и тръгнахме към базата на ВВС. Пог., 1967, бр. 45-46, 31. На келнер / сметката платиш, / посуетиш се / и... бакшиш. ВН, 1960, бр. 2699, 4.