ПОСЪБИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЪБЍРАМ, ‑аш, несв.; посъбера̀, ‑ѐш, мин. св. посъбра̀х, св., прех. 1. Събирам малко количество или в малка степен. Посъбрахме суха трева, сухи съчки и клонки и разпалихме хубав хайдушки огън. Д. Калфов, Избр. разк., 219. Посъбрахме пари. Походихме тук и там в чужбина. Д. Дублев, ПП, 16. Аз да посъбера ситната плява, да не я тъпчат говедата! К. Петканов, ОБ, 139. "Спи, мале, спи!..." — повтаряше ѝ ти [Волов] объркан, а тя ти се усмихваше. И посъбереше ли сили, отново те заговаряше. Н. Никифоров, ПВ, 69. — Кой сте вие? — тихо запитах аз. — Сега ще ви кажа. — Той помълча малко, сякаш му беше нужно да посъбере мислите си. А. Наковски, БС, 168. Мино посъбра кураж и отговори. Ст. Марков, ДБ, 467.

2. Само несв. Събирам малко количество или в малка степен от време на време, понякога. — Често ги [селяните] посъбираш, гледам — продължи Ванко. М. Грубешлиева, ПИУ, 108.

3. Диал. Събирам. Стана Ненчо хайдутин / .. / Че събра Ненчо, посъбра, / посъбра вярна дружина. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 97. Посъбрала е Русанка / до сто хиляди момчета, / .. / Млочко сам войска събрала. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 15. Имал е Мальо, .. / до деветина синове, / девет е снахи довидал. / Че ги е Мальо посъбрал / на едно да вечеруват. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 31. И си дете гос^,е [гости] посъбрало, / и си слази у зевни‑

ци [зимници] ладни. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 42. посъбирам се, посъбера се страд. Беличката река, .. би могла да бъде едно от украшенията на селото, но затова трябва да се направи .. канализация. Има и камъни, и дърва, .. Особено към долния край на селото, .., коритото на реката може много лесно да се посъбере и изпълни. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 426. посъбирам си, посъбера си възвр.

ПОСЪБЍРА МИ СЕ несв.; посъберѐ ми се св., непрех. 1. Събира ми се малко. На Раля му се беше посъбрало и само търсеше да се изкаже сякаш. П. Тодоров, И I, 128.

2. Само несв. Събира ми се малко от време на време, понякога.

ПОСЪБЍРАМ СЕ несв.; посъбера̀ се св., непрех. 1. Събирам се в малко количество, в малка степен или за кратко време. Посъбраха се набързо доста любопитни, но желязната врата .. се затвори .. и хората един по един почнаха да се разотиват. Й. Радичков, СВ, 218. Може някой ден да се посъберем да си похортуваме като хора. К. Калчев, ЖП, 541. Кръстьо, .. отпусна напред краката си, .. Но Кръстевица му се сопна мълчешката, като посочи надолу с поглед и той се посъбра, преметна левия крак върху десния. Г. Караславов, ОХ I, 87. Учебното дело се спира насред пътя. Зимний сезон го хвърля в тъмнината на невежеството .. Дойде пролет, .. децата се посъбират. Н, 1895, бр. 13-14, 105.

2. Само несв. Събирам се в малко количество, в малка степен или за малко от време на време, понякога. От продължителната суша водата в махленския геран беше силно намаляла. Нощем се посъбираше малко и се избистряше. Ст. Марков, ДБ, 383.

3. Диал. Събирам се. Писма пише крал Милана, / .. / се войници да се сбера, / полковници, офицере, / .. / Войници го послушаа, / полковници, офицере, / край се Белград посъбраа. Нар. пес., СбНУ ХV, 45. Тамо се посъбраа [сърбите], / един друг се питуваа, / който има, който нема, / да кои са изгинали / и кои са останали. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 464.