ПОСЪВЕТУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЪВЀТУВАМ, ‑аш, св., прех. Остар. и диал. Посъветвам, съветвам. Аз съм длъжен да ти кажа мнението си и да тя посъветувам като по-стар брат. АНГ I, 429. Кога го [поп Богдан] викняхте да иде някому да чете, да изповяда, да причасти, .., той начаса отиваше и откак свръшаше черковний обряд, щяше седне да поучи и да посъветува събраните. КН, 1873, кн. 4, 55. Жените можем посъветува да си превързват главите лете с тънки копринени или памучни мрежици. Лет., 1976, 108. Ако питате нази, то ние би посъветували нашите учени мъже да постъпят съвсем другояче. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 139. посъветувам се страд. Ако някой слуга или слугиня .. не са обнася човешки, тряба да са посъветува, но тихо и без псувни; ако са помъмри, неко става с малко думи и мирно. Ступ., 1875, бр. 7-8, 55.

ПОСЪВЀТУВАМ СЕ св., непрех. Остар. и диал. Посъветвам се, съветвам се. Най-напред аз отидох да са вида с Раковски и да са посъветувам с него какво да права и как да работа. П. Хитов, МП, 65. В последнето си

пребивавание в Букурещ Ви ся обрекох, ако ми ся прилучи да ся женя, .., да Ви обадя намерението си и да ся посъветувам с Вас. АНГ I, 233. Патриархът .., преди да приеме екзарха, е длъжен да събере своя синод и да са посъветува с него. С, 1872, бр. 45, 359. Младите момченца тряба да ся пазят да не прочитат вън от училищните книги никоя друга книга или вестник, доде ся не посъветуват за това с родителите си или с учителите си. Пч., 1871, кн. 1, 3-4.