ПОСЪВЗЕМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЪВЗЀМАМ, ‑аш и П?С?ЗЍМАМ, ‑аш, несв.; посъвзѐма, ‑еш, мин. св. посъвзѐх, прич. мин. страд. посъвзѐт, св., прех. Рядко. Съвземам някого малко. Той [Милан] изпадна в паника и малодушие. Но постоянните и неизбежни срещи с Ило, с Тодор, с родителите на другите арестувани, а и разговорите с един от адвокатите го посъвзеха. Г. Караславов, Т, 76.

ПОСЪВЗЀМАМ СЕ и ПОСЪВЗЍМАМ СЕ несв.; посъвзѐма се св., непрех. Съвземам се малко. — Митке, а сега похапни си малко да се посъвземеш. Толкова дни път си била! К. Петканов, ЗлЗ, 125. Гледам уплашено и мълча. — Не се плаши, де .. Посъвземам се. Т. Влайков, Пр I, 147. Когато наближи бащиния си дом, Станка вече бе посъбрала мислите си и се бе посъвзела. Тя вече започна да се съди за смущението, което я връхлетя при тази толкова неочаквана среща. Г. Караславов, ОХ IV, 19. Вчера получи писмо от сестра си, .. на преглед ходили, лекарства всякакви купили .. посъвзела се, взела къщната работа да върти. В. Жеков, ТП, 65. Чафутинът, .., изведнаж са вторачва, попоглядва са, посъвзема са, .. и си тръгва в пътя: отпред му било пън. Лет., 1876, 184.

— Друга (остар.) форма: посъзѐмам и посъзѝмам.