ПОСЪРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСЪ̀РВАМ, ‑аш, несв.; посъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. За растение, листа, цвят, стъбло, зелена площ — изгубвам свежестта и естествения, нормалния си цвят; повяхвам, увяхвам, извяхвам1. Още същата нощ докара студа. Всички листенца, всички цветове посърнаха, отпуснаха се като попарени, загинаха. П. Бобев, ГЕ, 30. Тя веднага дигна вазата, под предлог, че цветята ще посърнат от тютюневия дим. К. Петканов, В, 79. Дойдеше есен, .. поляните посърваха. Й. Йовков, СЛ, 158. Шумя, Марица, в кървави години, / посърнаха крайбрежните цветя, / че пламъкът от дебри и поля / напълни с дим и твоята долѝна. Ламар, СГ, 5. Без хладни кладенци реките жадни мрат. Без корени посърват клонести стъбла. В. Марковски, ПЗ, 181.
2.За човек — изгубвам свежия си вид, бодростта си, отпадам духом, понякога отслабвам физически поради мъка, грижи, болест и др.; унивам, умърлушвам се, повяхвам, извяхвам1. От работата, от грижите, от ражданията и от немотията Ганка посърна, измършавя. Г. Караславов, ОХ II, 22. — Не е чак толкова страшно.. — каза лекарят, като забеляза, че видимо посървам. Б. Болгар, ОП, 146. Миг по-скоро да стигна и невестата си да прегърна, да целуна сина си. Те, горките, покрай мен съвсем се измъчиха и посърнаха. Г. Манов, КД, 120. Биби Иванов пожълтя като смин. Болест живеница ли го заяде, човекът посърна, провеси нос и все в земята гледаше. ВН, 1960, бр. 2663, 4. ● Обр. Черни дни свиха гнездо в дома на Караколювците. Посърна дворът, онемяха птичетата и слънцето сякаш не светеше като преди. М. Яворски, ХСП, 92. Вътрешната красота у жената, .. не посърва и тогаз, когато времето и сланата на живота попарят и погубят всичко, що цъфти и хубавей напролет. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 59. Но щом те, кат цветенце нежно, / вземах аз във свойте ръце — / и пламенна младост посърна, увехна / от жара на болното мое сърце. К. Христов, ВС, 54. //За лице на човек — изгубвам свежия си вид, нормалния си цвят, побледнявам, прижълтявам поради скръб, болест, тревоги и др.; увяхвам, повяхвам, извяхвам1. Трифон Андреев договори със станцията два пъти повече площи за машинно обработване, но, след като подписа протокола, лицето му посърна. Той повяхна някак изведнъж, заприлича на болен от язва човек. А. Гуляшки, СВ, 339. Руменото ѝ лице взе да посърва. Т. Влайков, Пр I, 27. // Прен. Рядко. За изражение, поглед — изгубвам нормалното си излъчване, блясък поради униние, болест, скръб и под.; помръквам. Ангел видя как посърнаха радостно чакащите ѝ очи и се смили душата му: — Наедно сме. Мишо е добре. М. Яворски, ХП, 187.