ПОСЯ̀ВАМ

ПОСЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; посѐя, ‑ѐеш, мин. св. пося̀х и (диал.) посѐях, прич. мин. св. деят. пося̀л, ‑а, ‑о, мн. посѐли и (диал.) посѐял, прич. мин. страд. пося̀т, ‑а, ‑о, мн. посѐти и пося̀н, ‑а, ‑о, мн. посѐни и (диал.) посѐян, св., прех. 1. Пръскам семена, обикн. на жито или друга зърнена култура, на цветя и др. в разорана или окопана земна площ, за да растат и се развиват; засявам2, сея1. — Сеем слънчоглед .. — Бря, .. — чуди се старецът. — Сеете, а? Ами кой пося най-много? С. Северняк, ИРЕ, 13. Тая година смятам да посадя още няколко дръвчета. — Зърно не искаш ли да посееш? К. Петканов, СВ, 20. Каква файда от цветята? .. Ако не домати, две-три гнезда краставички да беше посеяла, по-добре щеше да бъде. М. Марчевски, П, 272. Като се върнал на село, момъкът се запретнал за работа. Наторил земята добре, изорал я дълбоко, посял семето рано, оплевил посева. П. Бобев, ПЮМ, 30. Посяла е бабата на чукари леща. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 337. Обр. — Изори черни угаре, / па посей, любе, ядове. / Па посей, любе, ядове. / Ако поникне тентева [тинтява], / назе ще попа венчева. Нар. пес., СбВСтТ, 569. Там, където дълго битката димя / .. смърт посяха тежките снаряди. Мл. Исаев, ЯД, 12. // Посаждам, заравям, забождам корен на растение в разорана или окопана земна площ, за да расте и се развива; садя, засаждам2. Аз навремето бях посял в дядовия двор една ябълка и по два коша даваше на добра година. Чудомир, Избр. пр., 86.

2. Сея1, заемам с посев, разсад и под. определено пространство, разорана или окопана земна площ изцяло, докрай или колкото трябва; засявам2. Посяваме есен едно малко ниве само с пшеница. Т. Влайков, Пр I, 228. Не можем ли отдели едно кьоше от общинската мера, пък да го разорем и посеем със семена. Какво — мера ли .. нямаме? Ц. Церковски, Съч. III, 253. — Ще направим — каза тя — няколко сандъка, .. Ще ги напълним с пръст. Ще посеем първия и като порасне тревата, ще я дадем на прасенцата. И. Петров, НЛ, 223-224. Ратаят станал преди зори, отишел на нивата, разорал я, посял я. Китка V, 1886, кн. 3-4, 25. Си биле една лисица и едно кьосе; си направиле нива .. Кьосето рекло на лисицата: — Ай да я посейме. Лисицата му рекла: — Посей я ти, я ке дойда за копанье. Нар. прик., СбНУКШ ч. II, 2. // Създавам, правя лозе, овощна градина и др. чрез засаждане на лози, овошки и

др. Челяк лозе да посей, тряба най-напред трънките да изкопай. Г, 1863, бр. 7, 49.

3. Прен. Книж. Ставам причина да възникне, да се породи нещо (чувства, настроение и под.); предизвиквам, вдъхвам. През нощта се случи нещо, което пося смут пред суеверната гмеж .. — Затъмнение, лунно затъмнение! — зашепнаха из окопите русите и опълчениците. Д. Линков, ЗБ, 132. Слепият случай, .., дойде му на помощ само да посее в душата му .. песимизъм. Ив. Вазов, Съч. Х, 86. Той вървеше по стъпките на монаха и се мъчеше да отскубне от сърцата на хората надеждите, които той беше посеял. Елин Пелин, Съч. IV, 98. Тая наивна картина, .., ако да не плашеше, все пак посяваше безпокойство. К. Георгиев, ВНП, 73.

4. Прен. Книж. Разпространявам (идея, учение и др.), запознавам някого с идея, учение и др. Г. С. Раковски си отиде тъкмо в навечерието на осъществяването на бунтовните идеи, които пося. Т. Жечев, БВ, 280. Заобиколили цяла България и Тракия, .. да видят теглилата на братята си, да посеят .. идеята за свобода между тие последните. З. Стоянов, ЗБВ I, 135. "Тоя е, който воскреси хорватския народ; .., тоя е, който посея мисъл за южнославянското единство." С, 1872, бр. 46, 369. Тя [императрицата] пътуваше .., за да познай очевидно държавата си, да види кои са нейните болки и да принесе нужните церове, .., да посее просвещението. И. Адженов, ВК (превод), 75.

5. Прен. Разг. Изгубвам, загубвам, разпилявам нещо. — Момче, докато стигнеш до пансиона, това, дето си купил, ще го посееш по пътя .. Кесето ти се е скъсало. Д. Спространов, С, 226. В тия петнайсет години съм посял по реки и езера колко, мислите, столчета? Точно шест. Д. Калфов, ИТШ, 75. // Жарг. Освобождавам се от някого, от присъствието на някого. — Подире ми се бяха залепили двама нахалници от Центъра и аз трябваше да ги посея някъде, за да водя един телефонен разговор. Б. Райнов, ГН, 202.

6. Спец. Правя посявка; засявам2. Вие вземате сега два вида микроби: .. Посявате ги заедно в паничка с хранителна среда. Хр. Одисеев, ТН, 75.

7. Рядко. Сея1 малко, известно време.

8. Рядко. Само несв. Сея1 малко от време на време, понякога. посявам се, посея се страд. Като се посее разсадът, трябва веднага да се покрива. Л. Александрова, ИЕЩ, 229. Ще приготвува благодатна почва, та .., когато една ранна пролет се посеят добри семена, да се роди и добър плод. Т. Влайков, Съч. III, 326. То [правителството] е спомагало .. да се посява .. вражда между самите българи. РН, 1910, кн. 8-9, 221. За да се получи една лечебна доза от един милион единици [пеницилин], трябвало да се посее микробът върху 50 квадратни метра повърхност. Хр. Одисеев, ТН, 152-153. посявам си, посея си възвр. от посявам в 1 и 2 знач. Кой ще се нае / .. / да си посее / над море лозе, / .., / над брягом дюли? Нар. пес., Христом. ВВ II, 237.

Списък на думите по буква