ПОТАЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТА̀ЕН, ‑а̀йна, ‑а̀йно, мн. ‑а̀йни, прил. 1. Който става, извършва се скрито, без да бъде забелязан или разбиран от други, без знанието на мнозина; прикрит, таен. — И ако ние се караме с тях [консерваторите] — добави Славейков, — караме се за правдата. Да я знае цял народ. Сити сме вече на потайни работи. В. Геновска, СГ, 32. Нада. От днес, мамо, аз съм годеница на Камена. Луша. Как тъй годеница? Че ние тука родители ли сме? Какви са тези потайни годежи? Д. Немиров, В, 92. Той [поп Никола] следеше, .. потайните приготовления, .. и .. радост озаряваше старческото му лице при мисълта, че Бог ще го сподоби да види България възкръснала на нов живот. К. Величков, ПССъч. I, 79. Мина му през ума, че Боян е излязъл да го следи .. Ами ако Боян е научил всичко за неговия потаен живот? К. Петканов, ДЧ, 392. Потаен разговор. Потайна среща. Потаен знак.
2. За място — който е скрит, потулен, известен на малко хора; таен. На два километра от града, при големия завой на реката, .., се намираше нашето скривалище .. В това очарователно и потайно място бе образувана нашата "чета". П. Незнакомов, МА, 103. Обхождаше [Янко] местността, .. откриваше потайни, непознати кътчета, всяко от които събуждаше надеждата му да срещне сивия вълк. Ем. Станев, ПЕГ, 89. Изправил се той на трибуната, .. заговорил .. за бъдещия прекрасен парк, .., за потайните пътечки, направени специално за влюбените. П. Незнакомов, СНП, 24. — Тука думат три суи планини, / тука нема вода за пиене, / саде има потайна механа, / ..: / там съм пило вино вересия. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 82. // Диал. Който е скрит нарочно, за да не се вижда, да не се знае за него; таен, скрит. В най-зашумения кът на градината се гушеше една малка потайна черквица от камък, погребана в земята. А. Каралийчев, В, 112. Аз съм слушал, че тая килия има потайна врата. — Трошете стените, момчета! — извикал Стоян. След няколко минути потайните врата биле отворени и пред очите на Стояна са открил подземен ход. Л. Каравелов, Съч. V, 78. Слезна Милош от добрата коня, / слезна Марко от кон Шареяна. / Фанаа се борба да се бора, / .., / фанаа се, клетва се заклеа / да немая потайно оружие. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 31.
3. Който е достъпен, известен на малко хора; скрит, таен. Магии ли някакви знаеше, хитрости ли потайни умееше, но на следващата година пак похлупи другите чобани. М. Кюркчиев, ВВ, 137. — Не съм за такава работа да разкривам потайни неща, разни убийства и грабежи. П. Славински, ПЗ, 280.
4. За човек — който е сдържан и скрива от околните вътрешното си състояние, мислите, чувствата и намеренията си; скрит, прикрит, непроницаем. Противоп. открит. — Хъркъле, потаен човек си бил! Ходил си да носиш хляб в Коюндеренската кория, а пък се спотайваш. К. Петканов, Х, 107. Откритият човек, колкото и да е лош нравът му, все пак е по-добър от потайния. А. Дончев, СВС, 165. Колкото мълчалив и потаен бе Теодосий, толкова бъбрив беше неговият спътник. Ст. Загорчинов, ДП, 232. Дядо Кътю, тих и мълчалив, когото всички считаха за потаен и прикрит, заговори, за да.. си излезат по-скоро: — Благодариме ти, жив да ни си, бей ефендим! Зл. Чолакова, БК, 52. Ганчовски се въртеше из селото .. Беше един потаен и когато се усмихваше, не се знаеше доброто ли ти мисли, или лошото. Г. Караславов, Тат., 126-127. // Който прикрива, не изразява мислите, чувствата, настроенията, намеренията, вътрешното състояние на човек; прикрит. Всички .., знаеха желанията му и се стараеха да му угаж‑
дат, за да не го дразнят, понеже познаваха потайния му характер. К. Калчев, СТ, 188. Влязоха прегърбен .. мъж и жена му, .., с черни потайни очи. Ст. Даскалов, ЕС, 342. Имаше нещо потайно и коварно в лицето на ромейката — и това караше някои да изтръпват в смътни и тревожни предчувствия. П. Константинов, ПИГ, 33.
5. За чувство, мисъл, настроение и под. — таен, съкровен, скрит, дълбоко прикриван от някого. В ъглите на красивите му устни трептеше присмехулна усмивка. "Аз знам всичко!" — казваше ѝ той с тази усмивка .. Той знае най-потайните ѝ мисли и вълнения. Г. Караславов, ОХ I, 46. Дълго време преди да види Петър отблизо, тя [Нонка] го обичаше в потайните си момински мечти. И. Петров, НЛ, 39. Всички се спогледаха и сякаш всички разбраха своите потайни мъки. Елин Пелин, Съч. I, 27. Симеон нито за ден не се беше отчуждавал от светския живот, от потайното си желание да управлява народа. А. Гуляшки, ЗВ, 85.
6. Тайнствен, таен, загадъчен, неизвестен.Сложи гривни от златен сплав, с широки мътни хризолити, носящи потайни образи, врязани с резец на майстор. Н. Райнов, БЛ, 159. Далеч останаха нашите скъпи села. Мнозина от вас копнеят по родния край .., тънки и потайни гласчета вече нашепват: "Стига ни толкова война". В. Нешков, Н, 114. Сред двете врати, .., е окачен голям часовник, чието махало, като потаен знак сред настаналото мълчание, изцъква миг след миг. Ив. Кирилов, Ж, 31. Мечтаех аз: на мощен кораб плувах / по ширните морета и отвред / потайни гласове неземни чувах: / подвластен беше мене целий свет. К. Величков, ПССъч. II, 129.
7. За част, отрязък от денонощието — късен, през който няма движение, оживление. В потайните часове на нощта, когато всичко заспеше, Кирил излизаше от къщи, отиваше някъде и след час-два се връщаше. Ст. Марков, ДБ, 359. Някъде в кубето прехвучаха крилете на гълъб и пак сводове и стълбове потънаха в своето безмълвие. Негли в такъв потаен час ще чакат да се отворят тия врати, за да излезе от тях свещеника на неверните със златна чаша в ръце. П. Тодоров, И II, 29. Християните разказват, че понякога, през потайните нощи, се чува гласът на изгубения свещеник. А. Каралийчев, С, 46. Като си решил да я грабиш, вдигни я от нивата, от къра в потайна доба — никой нито да види, нито да чуе. Д. Спространов, ОП, 142. // Обикн. в съчет. със същ. доба, време. В народната митология — времето от полунощ до първи петли, когато действат тъмните, нечисти сили. Нощем се отлъчавал [Петър Осоговец], казваха, в незнайни места, ходил в потайна доба по самодивски хорища билки да бере, та в име бесовско да цери нелeчими недъзи. Н. Райнов, КЦ, 93. Цонка е болна .. — Научи ме на ум, .., — се обърна майка ѝ безпомощно към своята съседка .. — Я направено, я на нечисто място е стъпала в потайно време — както казва баба Пека. Ц. Церковски, Съч. III, 194.
Ѓ Потаен въглен по̀ пари. Разг. Потаен, прикрит човек причинява по-голяма, неочаквана злина. — Всеки гледа да ти смъкне ризата от гърба. — Да не поверваш, ей, .. за Младен, готов съм бил главата си да заложа .. — Те такива потайни въглени по̀ парят. Тебе хапало ли те е куче, дето мълчешката се пуща .. — баф, и те събори на земята. Ст. Даскалов, БМ, 37.