ПОТАЙНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТА̀ЙНИК, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Потаен, скрит, прикрит човек (Н. Геров, РБЯ).

2. Таен агент. "Трябва да е потайник .. "— както наричаха в Дойран тайните полицейски служащи. Хр. Бръзицов, БК, 68. — Ти трябва да внимаваш сега, може да ни направят големи мизерии! — .. — Те са способни на всичко! Имат сума потайници! Ст. Даскалов, СЛ, 102. На нас ни стигат засега тримата предпазливи потайници, които върнаха белите листчета, за да избягнат възможната полицейска клопка. О. Василев, ЖБ, 314.