ПОТАПЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТА̀ПЯМ, ‑яш, несв.; потопя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Потопявам. — Потапям отвесно греблото и започвам да греба. Виждате как се движи под водата, нали? В. Райков, ПВ, 54. Морякът .. потапя мрежата във водата. П. Спасов, ХлХ, 217. Неджеб, .. потапяше .. огромен залък хляб в златистия сос. П. Вежинов, ДБ, 260. Люба, .. отбираше най-свежите пролетни цветя и ги потапяше в пръстената вазичка. А. Каралийчев, НЧ, 136. На изхода на Дарданелите стоят кораби на султана и проверяват императорските кораби, потапят ония, които не се подчиняват. Д. Добревски, БИ, 260. Повлече ме някаква скрита сила, която ме потапяше ту в необяснимо копнение и странна замисленост, ту в безпричинна мълчалива радост и светлина на духа. Ив. Карановски, Разк. I, 82. Разниша се слано Бело море, / млого се йе силно разнишало, / далга фърля, .. / та потапя чиста Света гора / и потапя Илендар [Хилендар]манастир. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 477. ● Обр. Вечерният здрач потапяше една след друга баирчинките надолу. Н. Нинов, ЕШО, 107. Чудна дъга се изписа на небето, като потапяше единия си .. край в тъмното гърло на планината. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 35-36. Яркият месец потапяше в жълтеникава мъгла белеещите се къщи на Калето. Ем. Станев, ИК III и IV, 302. потапям се, потопя се страд. Върхът на стрелата се потапя в отрова. Ал. Гетман, ВС, 133. Поръсеният със сол и черен пипер продукт се овалва в брашно или галета, а след това се потапя в разбито яйце .. и се пържи. Л. Петров и др., БНК, 58. Потапя се в разтвора червена лакмусова хартия — тя посинява. Хим. V кл, 1950, 5.
ПОТА̀ПЯМ СЕ несв.; потопя̀ се св., непрех. Потопявам се. Шумът, .., беше от весла. Като че весла се потапяха във водата и после леко отплискваха при изваждането. П. Спасов, ХлХ, 365. Отиде си човекът .. А колко му думаха хората: Батлак, потапяй се в студена вода .. Доброто му мислеха. Ст. Чилингиров, ПЖ, 18. Едва след като остане сама, влюбената жена се потапя в радостта на отминалата среща. Бл. Димитрова, ПКС, 212. Майстора не е престоявал непрекъснато на село .. Той се потапя от време на време в духовната атмосфера на големите градове. Е. Каранфилов, Б III, 85.
◊ Потапям / потопя в кръв нещо. Книж. Причинявам голяма жестокост и кръвопролитие обикн. при потушаване, ликвидиране на нещо (борба, въстание и под.). Потапям / потопя очи <в земята>. Разг. Поглеждам съсредоточено надолу, обикн. поради засрамване, неудобство и под. Когато старците стигнаха пред тежките, .., порти на Хаджи-Драгановата къща и дядо Нейко, муфтарят, почука на мандалото, всички други сложиха ръце на патериците си и потопиха очи в земята. Й. Йовков, СЛ, 167.