ПОТАШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТА̀Ш, мн. няма, м. Спец. Калиев карбонат — бяло хигроскопично, лесноразтворимо във вода кристално вещество, което се използва в производството на стъкло, керамика, сапун и др. и във фотографията. Той [инкубаторът] е поставен в изоставена подземна галерия, където някога са добивали поташ, на дълбочина 400 м. ВН, 1960, бр. 2660, 4. Напоследък се правят опити за заменянето на глинените и дървените тръби със стъклени, изготвени от стъкло за прозорци, съдържащо 15-16 % поташ. Д. Велев, М II, 181. Ако водата е твърда благодарение на разтворените в нея други калциеви и магнезиеви соли, тя се омекчава със сода, поташ или пепелява вода. Хим. V кл, 1950, 47. Калиевият карбонат (поташ) давал сапун само със свободните мастни киселини от маслиненото масло. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 168.

— Нем. Pottasche през рус. поташ.